От Камила Ейсинг, детски ерготерапевт с повече от 5 години опит в областта на сензомоторното развитие на малките деца. юни 2020/@boerneergoen
Да люлеете малкото си дете, за да го накарате да се успокои и може би дори да заспи, е нещо, което често чувам да се споменава от другите като "лош навик". Тук ще изкажа мнението си защо, според мен, оставянето на бебето да спи в люлка, която се движи, носенето му в скута, докато се разхожда, или седенето и люлеенето на топка не е "лош навик", а метод за успокояване на нервната система на малкото дете, който дори подпомага по-нататъшното му развитие.
Животът извън утробата е голямо сътресение за нервната система на бебето. Всички сетива са се развили през ембрионалния живот и са били широко използвани в защитената среда, където гравитацията не е била фактор, чрез ритничета, околоплодна течност, звуци и др. Едно от сетивата обаче получава възможност да се развие истински едва когато бебето се роди, а именно зрението. Бебето се ражда в свят, в който изведнъж се появяват много визуални впечатления и силата на земното притегляне, с което трябва да се съобразява.
Многото нови впечатления са рязка промяна
Когато бебето има нужда да намери спокойствие, за да затвори очи и да заспи, може да е подходящо да се създаде среда, напомняща живота в утробата на майката. Там визуалните стимули са малко, бебетата са плътно заобиколени от околоплодния мехур, в който се намират, и често са приспивани и чрез люлеещите се движения, които се появяват в околоплодната течност, когато майката се движи. Много от нас, които са преживели бременност, вероятно са изпитали и това, че бебето е напълно спокойно и спи през по-голямата част от деня, докато ние се движим. Когато лежим спокойно на дивана или в леглото си през нощта, бебето се събужда и става изключително активно именно тогава.
Когато бебето плаче, за щастие ние, възрастните, почти винаги интуитивно вземаме малкото бебе при себе си, прегръщаме го и започваме да го люлеем, най-често във еднообразен ритъм, с 80-120 пъти в минута, докато гукаме или пеем с нежен глас. Инстинктивно знаем, че сетивните стимули като люлеенето нагоре-надолу, които въздействат на извивките във вътрешното ухо, могат да помогнат за успокояване на нервната система. Една от хипотезите за това защо търсим ритъма от 80-120х в минута е да научим нервната система на малкия организъм да намери и да остане в един от най-важните ритми, когато сме в покой, а именно сърдечната честота в покой. Малките деца имат значително по-висока сърдечна честота в покой от възрастните.
